пътеводител на централна стара планина - част 1 пътеводител на централна стара планина - част -2 пътеводител на централна стара планина - част 3

.

















Маршрут 45: Ясеново (500 м) – Химитлийската пътека – Амзонов копак – крепост Момина поляна (Къзалан) – м. Трите гроба – м. Карамандра – хижа Узана (1240 м)

Маркировка: лентова зелена. Картова схема: 35, 55, 56, 71 и 72.

Продължителност: 3 часа и 50 мин. Изкачване: 940м. Слизане: 200м. В обратна посока: 3 часа. Маршрутът може да се използва през цялата година.



От времето на Руско-Турската освободителна война е популярна една планинска пътека. Позната е във военната история като „химитлийска”. На 8 януари 1879 г. откъм Габрово, през Химитлийската пътека, тук слизат руски войски и части на българското Опълчение и нападат и превземат на 9 януари Шейновския укрепен лагер.

От автобусната спирка до паметника се поема покрай канала на североизток. На първата пресечка се завива на изток и за около 15 мин се достига до трафопост в края на селото. От тук започва Химитлийската пътека, която в долната си част представлява каменист път. На север е красивия скалист каньон на Каменната река (Каяла дере), с множество причудливи скални форми, накацали и по двата му склона. Преминава се покрай маркировъчен стълб с табела и пътят навлиза в рядка смесена гора. В ляво има голяма бетонна чешма с два чучура, която за жалост едвам капе. Скоро от дясно се открива красива гледка към Казанлъшката долина, сред която блестят водите на яз. Копринка. Тук някъде е било голямото укрепено селище Амзонов копак, от което днес няма почти никаква следа. Пътят пресича малкото Ъшиклар дере, над което в планината се издига голия купол на вр. Тузлата (1420 м). Следвайки извивките на терена пътят се изкачва все по-нависоко в планината и достига до важен разклон. На югоизток по реброто може да се слезе за около 20 мин по маркирана пътека (жълта маркировка) до останките на крепостта Момина поляна (Къзалан), издигаща се на непрестъпния десен бряг на Къзаланско дере, а за около 10 мин в северозападна посока може да се отиде до малкия Любов заслон (До тук около 1 час).


Средновековната крепост Момина поляна (Къзалан) се намира в едноименната местност, над стръмните скали на Къзаланско дере. Общата й площ е около 11 дка. От запад височината е защитена от стръмните брегове на голям овраг, а от юг планинския склон се спуска в равнината с голям наклон. Крепостната стена е разрушена до земята, но трасето й си личи много добре. В северозападния ъгъл на крепостта е имало кула. Западно от Момина поляна, в подножието на вр. Таштепе (998 м) се е намирало укрепеното селище Амзонов копак. Стените му са напълно разрушени и са се образували насипи.

Продължава се по пътя на север и за около 10 мин се достига до разклонение, където се тръгва по десния път. Скоро след като пресече трънлива поляна с маркировъчен стълб пътят достига до Къзаланско дере и свършва. На поляната от долината на р. Голяма Варовита излиза почвен път, а маркираната туристическа пътека пресича Къзаланско дере и започва да се изкачва по склона първоначално на изток, а след това на североизток. След каменист участък се излиза на малка зелена полянка. Над нея има старо сечище, с множество останали повалени дървета, преодоляването на които е трудно. Излиза се на завой на стар коларски път, до където се изкачва и маркирана пътека от с. Шейново през Камберова чешма (жълта маркировка) (До тук около 1 час и 40 мин).

В началото се върви по билото на реброто на северозапад. В буковата гора е прохладно, а наклонът е незначителен. За кратко пътеката извива в ляво и тръгва високо по склона над реката. През клоните се вижда внушителния гол купол на     вр. Тузлата. Скоро тази пътека се изоставя и с плавно изкачване между няколко големи камъка се излиза отново на билото на рида на тревиста поляна. В далечината се вижда вр. Чифут (1442 м). Пътеката се провира между гъсто израсналите шипкови храсти на север и се изкачва на невисока могила. От тук вариантите са два: да се мине през върха или да се продължи по подсичащата го от югозапад пътека, която при ясно време от тук се вижда много добре. Маркировката е прокарана именно по нея и за около 20 мин се достига до маркировъчен стълб на обширното седловинно понижение в м. Трите гроба между върховете Чифут от югоизток и Исполин (1523 м) от северозапад. Зимно време тук снегът е много, а при гъста мъгла намирането на продължението на пътеката е трудно.

От маркировъчният стълб се продължава в северна посока до самата горна граница на гората. Пресича се много стръмен обезлесен склон и се навлиза между букаците. В гората пътеката се следва лесно. За кратко се заобикаля първенеца на Шипченска планина (наричан още Коруджа), преминава се покрай малък кът за отдих и се излиза от северната му страна на черен път. Местността се нарича Карамандра и е важен кръстопът на пътища и пътеки. От североизток се изкачва път тръгващ от м. Марков стол (разстоянието от Карамандра до Марков стол е маркирано с жълто), който води на югозапад към м. Улуците. По него за по-малко от 30 мин може да се изкачи вр. Исполин. На запад се спуска почвен път към няколко големи кошари, над които има изграден голям навес. Пътеката към хижа Узана (1240 м) заобикаля от дясно навеса и се спуска през гората на северозапад. Не след дълго се достига до малка полянка с няколко дървени пейки, след която пътеката постепенно се разширява и преминава в горски път, който в долната си част се раздвоява. Лявото води към ски пистата, а по дясното за кратко се излиза на асфалтовия път срещу туристическа спалня Узана. По него на запад за няколко минути се достига до едноименната хижа (До тук около 3 часа и 50мин).


Лавиноопасност: Няма.



Назад
"Гайд" ЕООД, гр. Бургас
телефон: 0882 55 10 22
E-mail: guide.staraplanina@yahoo.com

Уникални посещения: Днес 20 / Вчера 30 / Общо 55004 за 1260 дни /
Пътеводител на
Централна Стара планина

All rights reserved