пътеводител на централна стара планина - част 1 пътеводител на централна стара планина - част -2 пътеводител на централна стара планина - част 3

.

















Маршрут 60.2.4: хижа Партизанска песен/Янтра (1180 м) – вр. Корита (1492 м) – хижа Мазалат (1520 м) – Пеещите скали – вр. Росоватец (1971 м) – м. Смесите (1430 м)

Маркировка: лентова червена и зимна стълбова. Картова схема: 31, 32, 33, 34, 49 и 50.

Лятна пътека: Продължителност: 6 часа и 45 мин. Изкачване: 960м. Слизане: 710м.
Зимна пътека: Продължителност: 7 часа и 15 мин. Изкачване: 1045м. Слизане: 795м.



От хижа Партизанска песен/Янтра (1180 м) се тръгва по черен път на запад. За около 20 мин през м.Равната гора се излиза на малка полянка, от където се продължава в дясно с плавно изкачване през гъста смърчова гора. Пътят постепенно извива над изворната област на р. Лешница на югозапад, а в дясно остава Мъртвата гора. Целият склон е осеян с повалените и изсъхнали вековни букаци, които всяват тъга в душата на туриста. По пътя има поставена стълбова маркировка, която помага при дълбок сняг и гъста мъгла. Скоро се излиза на седловина Корита (1390 м) до едноименната чешма. В дясно са останките на голяма кошара, от която по склона на североизток започва стълбова маркировка. Много често при слизане става объркване и се тръгва по нея. Това е старата пътека през Мезева локва към Осеникова поляна, която вече почти не се използва. До тук от юг се изкачват маршрути 48 и 49 от селата Ясеново и Скобелево през вр. Сечен камък (1342 м) и Патарешка поляна (До тук около 1 час и 15 мин).

От чешмата маршрутът тръгва нагоре по източния склон на вр. Корита (1492 м). След като се достигне до маркировъчен стълб от северната му страна, пътеката траверсира по хоризонтал върха от северозапад, като минава по границата с гората. След леко спускане се достига до седловината деляща го от двуглавия вр. Бухала (1528 м). През него няма прокарана стълбова маркировка, а пътеката го подсича през стара букова гора по хоризонтал от север. Между двете му коти има малка горска седловина с информационни табели, указващи началото на територията на Национален парк „Централен Балкан“. Второто връхче се заобикаля за по-малко от 15 мин и се излиза на черен път, изкачващ се до тук от долината на р. Росица. По него се слиза до информационните табели на Парка на тревистата седловина Червената локва (1440 м). До тук от вр. Мали Бухал (1491 м) достига и маршрут 50 от с. Скобелево по р. Габровница (До тук около 2 часа и 45 мин).

От седловината се продължава по пътя на запад, който подсича от север и юг два хълма и се достига местността Синята локва, където излиза маршрут 3 от мах. Лъгът. Нататък зимната маркировка е прокарана през билото на скалисто възвишение, а лятната минава северно от него по черен път. И двете пътеки излизат на билната поляна Мандрището, където е построена хижа Мазалат (1520 м). През поляната от северната страна на склона излиза старата маркирана пътека от мах. Лъгът (маршрут  2), а от юг през р. Габровница по Кривата пътека се изкачва маршрут 51 от с. Скобелево (До тук около 3 часа и 15 мин).

Насреща се извисява вр. Вълча глава/Куртбашица (1660 м), наричан от мнозина Българския Матерхорн. През зимата преминаването на върха задължително става по билото. В летните месеци може да се използват посичащите го от север или юг пътеки. Северната пътека навлиза за кратко в гората, където преминава покрай водохващане. С плавно изкачване се излиза от северната страна на вр. Вълча глава, където се засича спускащата се от горе към вр. Ганьов чукар (1251 м) тясна пътека. През открит тревист склон се прехвърля невисок страничен рид, от който към р. Цървулщица се спуска дълъг скален венец. След кратко слизане се достига до дългата Дебиделска поляна. До тук излиза и южната подсичаща пътека, която от хижата се спуска през букова гора до наклонена полянка в м.Белия кладенец. Подсичайки южния склон на върха пътеката минава през м. Седемте дерета, като в по-голямата част следва границата с гората. От поляната пътеката прехвърля безименно възвишение и достига в подножието на Пеещите скали. В ляво е дълбоката долина на р. Габровница която приема множество потоци, спускащи се от билото на масива Триглав, а в дясно е дългия рид Солището, който разделя долините на реките Багарещица и Цървулщица. По него до тук се изкачва маршрут 1 от мах. Лъгът (До тук около 4 часа и 15 мин).

В началото пътеката се изкачва плавно по склона и достига в подножието на първата скала. Зимната пътека е прокарана по билото през скалите, които в летни условия могат да се подсекат и от север. По-добре е обаче да се излезе на панорамната площадка, от където се открива неповторима гледка към красивите върхове от масива Триглав. Пеещите скали са две невисоки скалисти връхчета с почти отвесни южни склонове към долината на р. Габровница. По тях са накацали десетки причудливи скални фигури, най-открояващата се от които е Човешката глава. Името им идва от това, че когато между тях задуха силен вятър те издават интересен звук, сякаш наистина пеят. С цел опазването на разнообразните скални образувания и на вековните букови гори района е обявен за резерват. От скалите пътеката се спуска на тревисто седловинно понижение в м.Беля кладенец. Насреща е купола на вр. Росоватец/ Карабурун (1971 м), чийто източен склон е изцяло гол. Зимно време задължително се минава през върха и се слиза на равно пасище в западното му подножие. Лятната пътека го подсича почти водоравно от юг, където пресича лавинен улей. Върхът е възлов за маршрута. От него през седловина Чим колиба (1915 м) на юг се отделя масива Триглав, който разделя водосборните области на реките Тъжа и Габровница. През масива минават множество пътеки от селата Скобелево, Габарево, Търничене и Тъжа (маршрути 52, 53, 54, 55, 56, 57 и 58) (До тук около 5 часа).

От м. Смесите през седловина Чим колиба към вр. Голям Кадемлия (2275 м) има прокаран камионен път. В западното подножие на вр. Росоватец маршрутът излиза на него при паметната плоча на Дядо Филю Миленковски – водачът на Априлското въстание в с. Кръвеник. Пътят преминава през вр. Гроба (1887 м), след който описва два широки завоя. Стълбовата маркировка продължава направо през плитка седловина и в м. Деветте кладенеца отново достига до пътя и продължава успоредно на него на югозапад. В дясно има малка кошара, след която следва продължително спускане през покритите с хвойна поляни Пашовица. В миналото това е било едно от най-големите пасища в Балкана. При ясно време гледките от тук са чудни: на югоизток гордо се извисява Кадемлията, на югозапад се виждат зъберите на вр. Малка Козя стена (1708 м), а насреща в подножието на вр. Марагидик (1889 м) се белее хижа Тъжа (1520 м). В западният край на поляната пътя се изоставя и се тръгва по стръмна пътека в гората на север. Отдавна тя е получила името Гърмящата гора, поради често падащите светкавици тук. Доказателства за това са множеството обгорели букови дървета, които в долната част са изместени от смърча. Пътеката променя посоката си на запад, пресича камионния път и за няколко минути слиза до спусната бариера, след която отново излиза на пътя. Насреща е почивна станция на МВР, до която има малък водоем и още няколко частни постройки. Местността се казва Смесите и представлява голямо долинно разширение при водослива на няколко дерета в р. Тъжа. На юг покрай реката се спуска пътя към с. Тъжа, а на северозапад е продължението на маршрут Ком-Емине, което е описано във втората част на пътеводителя (До тук около 6 часа и 45 мин).



Назад
"Гайд" ЕООД, гр. Бургас
телефон: 0882 55 10 22
E-mail: guide.staraplanina@yahoo.com

Уникални посещения: Днес 27 / Вчера 51 / Общо 57223 за 1317 дни /
Пътеводител на
Централна Стара планина

All rights reserved