пътеводител на централна стара планина - част 1 пътеводител на централна стара планина - част -2 пътеводител на централна стара планина - част 3

.

















Маршрут 50.2.1: Троянски проход (1550 м) – хижа Козя стена (1560 м) – хижа Ехо (1645 м)

Маркировка: Лентова червена и зимна стълбова. Картова схема: 55, 56, 57, 58 и 59.

Лятна пътека: Продължителност: 4 часа и 50 мин. Изкачване: 445м. Слизане: 350м.

Зимна пътека: Продължителност: 6 часа. Изкачване: 1045м. Слизане: 950м.



През летните месеци до превала на Троянският проход (1550 м) може да се достигне през гр. Троян от север или през с. Кърнаре от юг. Зимно време проходът е затворен, като за автомобили е достъпно изкачването до КК Беклемето от северната страна. От там по трасето на ски пистата и пътя се излиза за около 1 час на превала. От Троянския проход до вр. Козя стена (1670 м) билото на планината представлява обширна тревиста заравненост, по която е прекарана стълбова маркировка. По нея минава зимната пътека на маршрут Ком-Емине. От превала на прохода започва черен път в западна посока, който подсича от север невисоко възвишение и излиза на седловинното понижение Хармана (1540 м). По него минава лятната пътека на маршрута. На седловината излиза и маршрут 28 от с. Христо Даново. От там лятната пътека траверсира по хоризонтал от север второ хълмисто възвишение и излиза на обширно седловинно пасище, наричано Падалото (1570 м). Тук има издигнат скромен паметник в памет на двама съветски летци, загинали при изпълнение на служебния си дълг. До тук свършва Горялата планина, наричана още Бальова планина и започва алпийската част на планината, наречена Кендабалкан (До тук по лятната пътека около 1 час, по билото около 1 час и 15 мин).


От тук двете пътеки тръгват в различни посоки. Лятната пътека поема на югозапад и подсичайки полегатите, южни тревисти склонове на вр. Козя стена за около 40 мин излиза на седловината в подножието на вр. Баба (1707 м), където в ляво има голяма непресъхваща локва с характерен червеникъв цвят. Зимната пътека поема на север към вр. Козя стена, изкачва го и започва да се спуска по скалистия ръб на тясното планинско било, по което има прокарано стоманено въже. Дори и при добри метеорологични условия преминаването от тук е опасно и изисква голямо внимание. Доказателства за това са няколкото паметни плочи на загинали туристи. През лятото по северните склонове на върха може да се види цъфнал Еделвайс. След като преодолее скалистия участък зимната пътека също слиза на седловината (До тук по лятната пътека около 1 час и 40 мин, по билото около 2 часа и 10 мин).


На седловината двете пътеки се събират и разделят отново. Зимната пътека за около 20 мин се изкачва на вр. Баба, завива на северозапад, прехвърля се през малката седловина, разделяща го от вр. Кучето (1660 м) и следвайки металния парапет, се спуска по стръмния му западен склон към селовината Ветровити преслап (1540 м). По северния скон на вр. Кучето лятно време също цъфти види Еделвайс. До тук излиза и лятната пътека, която се изкачва по западния склон на вр. Баба до малкия превал южно от върха и се спуска в подножието на вр. Кучето, където засича немаркираната пътека на маршрут 29 от с. Христо Даново през вр. Голямо орозтепе (1454 м). От тук лятната пътеката подсича южните склонове на вр. Кучето и достига до седловината. Тук има издигнат паметник на загиналия от лавина хижар Петко Дачев, до който излизат пътеките от хижа Хайдушка песен (870 м) и Курорт Чифлик, по които минават маршрути 25 и 26 (До тук по лятната пътека около 2 часа и 20 мин, по билото около 3 часа).


От седловината лятната пътека подсича по хоризонтал голото тревисто било и за около 15 мин достига до хижа Козя стена (1560 м). От тук започва плавно, диагонално изкачване по склона в северна посока, където маршрутът засича пътеката на изкачващите се от долината на Дамлъдере маршрут 30 и 33. Скоро лятната пътека достига главното било, прехвърля го за кратко няколко пъти, след което се спуска отново по южния склон. Тук пътеката, движейки се малко над горната граница на горския пояс, подсича безимено възвишение и се прехвърля от северната страна на билото, където излиза в западния край на поляната Маркова ливада. На поляната излиза и зимната пътека, без да минава през хижа Козя стена. От седловина Ветровити преслап пътеката следва основното било в западна посока, преминава северно от хижата през възвишение, наричано от някои туристи Котето, на което има скромен паметник на загинали туристи. Зимно време от тук може да се слезе до хижата. Продължавайки на запад пътеката изкачва няколко безимени върха и излиза на поляната.  


След като пресече поляната в западна посока лятната пътека се спуска от северната страна на планината и започва да подсича скалистото било, наричано в този участък Трионите. Не след дълго тя отново се изкачва към него и следвайки го от близо излиза в подножието на вр. Ушите (1637 м). Зимната пътека минава отгоре по скалистото било и провирайки се между камъните също достига до връх Ушите. През зимата преминаването през Трионите е опасно и не се препоръчва особено за хора без солидна подготовка и специални алпийски съоръжения. На много места се образуват козирки и често падат лавини. Самият връх (наричан още Капуджика или Портата) е възлово място за маршрут Ком-Емине. Тук свършва Кендабакана, а билото на планина завива на югозапад. На север продължава дълъг вододелен рид, свързващ Стара планина с Предбалкана. По него може да се достигне до хижа Васильов (1360 м) и вр. Васильов (1490 м), първенецът на Васильовска планина (маршрут 22). От с. Чифлик до тук се изкачва маршрут 24, минаващ през хижа Хайдушка песен (870 м) и вр. Кашка (1502 м) (До тук по лятната пътека около 3 часа и 50 мин, по билото около 4 часа и 50 мин).


След Портата зимната пътека се изкачва на вр. Ушите, преминава през малко безимено възвишение и се спуска към седловината Карчов преслап (1495 м). Лятната пътека подсича възвишението от изток и също достига до превала. Самата седловина представлява дълга билна поляна почти изцяло покрита с папрати и се явява граница между Троянска и Тетевенска планина От тук двете пътеки продължават на югозапад, като скоро към тях от запад се присъединява стръмната пътеката от м. Остриките и с. Рибарица (маршрут 18). След разклона за с. Рибарица маршрутът навлизат за кратко в букова гора. Зимната пътека се изкачва по стръмния северен склон на вр. Кавладан (1710 м) и за около 15 мин достига върха, където засича изкачваща се по Ръждаво било пътека на маршрут 17. От тук с помоща на поставения стоманен парапет зимната пътека слиза до хижа Ехо (1645 м). Лятната пътека продължава покрай горната граница на горския пояс в южна посока, подсичайки източните лавиноопасни склонове на вр. Кавладан, където засича изкачващия се от долината на Дамлъдере маршрут 31. От тук двата маршрута за няколко минути достигат до процепа Железни врата (1630 м), зад който е построена хижа Ехо (До тук по лятната пътека около 4 часа и 50 мин, по билото около 6 часа).



Назад
"Гайд" ЕООД, гр. Бургас
телефон: 0882 55 10 22
E-mail: guide.staraplanina@yahoo.com

Уникални посещения: Днес 20 / Вчера 30 / Общо 55004 за 1260 дни /
Пътеводител на
Централна Стара планина

All rights reserved