пътеводител на централна стара планина - част 1 пътеводител на централна стара планина - част -2 пътеводител на централна стара планина - част 3

.

















Маршрут 41: Манастир Св. Спас – р. Манастирска – Сопотски водопад – Почивалото – Пресечен камък – хижа Добрила (1800 м)

Маркировка: лентова жълта. От междинна станция до хижа Добрила има зимна стълбова маркировка. Картова схема: 55 и 69.
Продължителност: 4 часа. Изкачване: 1250м. Слизане: 30м. В обратна посока: 3 часа и 10 мин. Маршрутът може да се използва през цялата година. 



Сопотския манастир Възнесение Христово (Св. Спас) е основан през 13 век и се намира на около 1 км северно от гр. Сопот, в подножието на Стара планина. Счита се, че манастира е приемник на съществувалия преди това по тези земи манастир Св. Троица. По време на робството и освободителната война църквата многократно е била опожарявана. Манастирът е развивал богата книжовна и революционна дейност. През 1858 г. Васил Левски е ръкоположен от дякон Игнатий, а по-късно многократно е използвал манастира като свое убежище. Манастирът е действащ, но не предлага места за настаняване.

Маркираният туристически маршрут към хижа Добрила (1800 м) започва покрай оградата на манастира от запад. Манастирска река се пресича по мост и се навлиза в красивата й долина. Върви се по десния бряг на реката, по който на много места има изградени огнища и удобни места за пикник. От другата страна на Манастирска река се виждат останките на някогашните воденици. След около 10 мин се минава покрай малък водопад, който се спуска по каменен улей. Нагоре наклонът за кратко става по-осезаем, пътеката пресича каменистото дере Костин дол и достига до малка чешма, след която на ляво по склона се откланя пътеката към хижата. Продължава се още малко покрай реката и пътеката отвежда до малко аязмо. Реката се пресича по дървено мостче и се излиза до останките на някогашния тръбопровод, по който се е отвеждала водата от водохващането към водениците по-долу. Реката се пресича по нов дървен мост и се достига до дървен заслон, над който се спуска малкия, но красив Сопотски водопад (До тук около 30 мин).


След краткотрайна почивка се тръгва по обратния път покрай реката и за няколко минути се достига до разклонението към хижа Добрила. Макар и все по-рядко използвана пътеката е много добре маркирана и лесно се следва в прохладната букова гора. Скоро отново се засича каменистото корито на Костин дол. Върви се за кратко по левия му склон, след което се пресича и изкачвайки се по склона пътеката излиза на открита продълговата поляна под лифта. До тук може да се дойде и директно от долна станция на лифта по стръмна и немаркирана пътека. Тръгва се в северна посока и в края на поляната в ляво отново се навлиза между дърветата. Достига се до каменистото Коево дере, което се следва известно време, като пътеката го пресича на няколко места по дървени мостове и с рязък завой на запад се изкачва до камионния път водещ към хижата (До тук около 1 час и 10 мин).

От тук за кратко се продължава по пътя на север, като на първия ляв завой се изоставя и се тръгва по стар коларски път, известен в миналото като Кривия път. С няколко дълги извивки пътя слиза близо до трасето на въжената линия, дълго върви успоредно на нея, след което отново се изкачва на билото на рида, където засича обикалящия от запад камионен път. По него за около 30 мин се достига до междинната станция на лифта (До тук около 2 часа и 30 мин).


Междинна лифтова станция се намира в м. Почивалото. От тук до хижа Добрила се следва стълбовата маркировка, която на много места сече на пряко дългите завои на пътя. След около 300 м пътя се изоставя и се тръгва към дерето на запад. Върви се покрай отвесен склон, обикаля се от изток пропастта и се излиза под лифта. Пътеката лъкатуши между камъни и боровинкови храсти, навлиза за кратко между няколко иглолистни дървета и скоро отново излиза на пътя. Тук пътеката е трасирана успоредно на пътя от дясната му страна. На следващия завой се достига до голяма скала, пресечена през средата за да мине пътя. Това е м. Пресечен камък, от където започва територията на Национален парк „Централен Балкан“ (До тук около 3 часа).

От тук пътя продължава към горната станция на лифта и хижа Незабравка (1640 м), а към хижа Добрила се тръгва в дясно по каменистия склон. Пътеката следвайки стълбовата маркировка се изкачва по камъните, преминава под лифта и пресича обширно голо пространство. В ляво има борова гора, а в дясно е дълбоката долина на Манастирска река. Скоро се преминава покрай останките на сграда, в ляво от която сред дърветата има бунгало. Навлиза се за кратко между дърветата и се излиза на пътя изкачващ се от станцията на лифта към хижа Добрила. До пътя има паметна плоча, указваща, че тук е била мандрата на каракачанина дядо Яни, в която приютява и спасява през 1876 г. няколко оцелели въстаници от Клисура след разгрома на Априлското въстание. Пътят пресича наклонено пасище в м. Юрушки колиби, траверсира югоизточните гористи склонове на вр. Добрила (1902 м) и достига до голямата седловинна поляна, където е построена хижата. Тук е кръстопът на много пътеки: от запад излиза билния маршрут Ком-Емине, който продължава на изток към вр. Левски/ Амбарица (2166 м), от север се изкачва лятната пътека от хижа Амбарица (1510 м), по която минава маршрут 6, а на югоизток е лятната пътека към хижа Васил Левски, по която минава маршрут 34  (До тук около 4 часа).


Лавиноопасност: няма.



Назад
"Гайд" ЕООД, гр. Бургас
телефон: 0882 55 10 22
E-mail: guide.staraplanina@yahoo.com

Уникални посещения: Днес 20 / Вчера 30 / Общо 55004 за 1260 дни /
Пътеводител на
Централна Стара планина

All rights reserved